Дворът на Алинор

Рейчъл почти бе сигурно, че силата на Кристин е телепатия. Е, оказа се права. Тя погледна Крис в прекрасните очи и отвърна смеейки се:
-Също Телепатия.-усмихна се момичето-И аз също благодаря за красивите думи, които каза, е, които си помисли.-отново се засмя Рейч. Проникна в мислите на Мери, но не можеше да разбере нищо. Тя стоеше пред тях без да мърда и да издава признаци на живот xD, ала в ума й цареше хоас. След като разбра, че няма да може да се води хубав разговор с Мери, поне засега, Рейчъл попита Крис:
-От колко време си тук?-интересно й беше да разбере. Самата тя не знаеше защо.. Изпитваше интерес към момичето срещу нея.

-Ами седмица може би.-вече говореше съвсем спокойно.Когато се сети нещо и веднага стана и се завайка.Как можеше да забрави??Леле,не е истина..
-О,не!Сигурно вече са впрегнали цялата полиция да ме търси!-при тези думи едвам не се блъсна в Мери.Но нетипично за нея не започва да се извинява наред..Скоро започна да дига и ръце над главата си,ръкомахайки.Говореше забързано и почти беше сигурна,че е казала,някои нецензурни думи...надяваше се момичетата до нея да не са чули това,което беше казала...Тогава лекичко се зачерви и погледна момичетата.Но след това пак се завайка.
-Не...как можах да го направя!От една седмица,и да не се сетя!!О,не!Толкова съм тъпа...-тя започна да обикаля едно камъче нервно.

Рейчъл стана на крака. Отиде до Крис и й каза:
-Успокой се! Какво се е случило?-попита я заинтригувано тя. Не че не можеше да го прочете в мислите й, но сега те бяха неразгадаеми. Не се разбираше нищо, затова момичето я попита:
-Кажи ми, моля те! Но ако не искаш, ще те разбера..-опита се да я успокои тя. Погледна Мери и вече не се здържа:
-Хей, не стой така! Или кажи нещо или се махай!-лошата страна се надигна в нея. Мразеше, когато се държат така с нея.. В такива моменти ставаше бясна и често не можеше да се удържи, а побягваше нанякъде. Погледа й се местеше по двете момичета. Мери-спокойна и мирна и Кристин-пълна противоположност..

Гост

Ето това беше грубо. Преди малко се запознах с нея и вече ми казва какво да правя. Това, че се опитвам да проникна по-надълбоко в мислите им ме прави груба. Харесаха се, няма нищо лошо, ама защо аз бях виновна?
- Момент.- тихо пророних аз.
Отидох до Кристин и сложих ръце върху раменете й. Насилих се да й предам мислите си по някакъв начин. Мисля, че успях, защото тя спря да шава и се успокои. Засега.
- Името ми е Мери. Нямам намерението да се махна и се надявам да не ти преча с поведението си. Опитвах си силите. Телепатия. Също като вас двете.

Рейчъл разбра и бързо се извини:
-Съжалявам. Не съм свикнала на такъв вид поведение.-надяваше се Мери да разбере. Не искаше да става нагла, но се бе ядосала. После отвърна:
-Е, Мери, разкажи ми за себе си.-подкани я тя и после се обърна към Крис, която се бе поуспокоила малко:
-Сега по-добре ли си?-попита и зачака отговор. Телефонът й позвъня. Чернокоската се извини и отиде настрана, за да говори с майка си. След като свърши отново се върна при момичетата и промърмори с оправдание:
-Майка ми. Винаги е такава.-нямаше нужда да обяснява. Четвъртокурсничките щяха да разберат от мислите й..

Вървях към двора клатушкайки се.
-Какво е имало в чашата?Той явно е искал да ме убие.-говорих си аз.Видях няколко момичета да си говорят.Запътих се към тях.Бях бледа като лист хартия и си личеше от далече.Приближих се до тях и казах:
-Здравейте!Дано не прекъсвам нещо важно.Аз съм Жулиета Силвърстар.А вие?-усмихнах им се лъчезарно сякаш нищо ми нямаше но всъщност се чувствах ужасно и бях доста изтощена макар че нищо не бях правила.Като се замисля онова момче бе сладко.Оле-ле(разтръсква си главата леко)!!!Какво си мисля!!!Той се опита да ме убие а аз си мисля че е сладичък!!!Но как ли съм се спасила?!?Сигурно онази странна жена която е убила родителите ми ме е спасила.

Гост

Усмихнах се приветливо. Бях радостна, че ме разбраха. Отметнах си оранжевата коса назад и поех дъх.
- Не знам с какво да започна. Зодия Козирог съм, живея в Калифорния... живяла съм и в Париж. Обичам музиката и книгите. Също и да рисувам... Но аз не съм интересен човек... Вие ми кажете нещо.
Замислих се за изказването ми. Наистина не съм интересен човек. Ама пък съм избухлива. И обичам купоните. Рейч, сигурна съм, че ми четеш мислите, затова чуй. Аз съм откачалка.

Рейчъл кимна, в знак на разбиране. После погледна новодошлото момиче и се усмихна приветливо:
-Здрасти! Аз съм Рейчъл Дарк. Приятно ми е.-тя си подаде ръката и двете с Жулиета се здрависаха.-Май се насъбрахме много тук.-засмя се Рейч. После попита Жулиета:
-Кой курс си? А как ти викат на галено?-интересно й беше да разбере. После отвърна на Мери, чрез мислите си.. "Сигурно, но и аз не ти отстъпвам. Или по-скоро обирам точките в темата "Скучен и гаден живот"-направи измъчена физиономия Рейчъл. Така си беше. Надали някой има по-ужасен живот от нейният. Но днес съдбата й се усмихна. До преди 30 минути не познаваше никого тук, а сега вече стават 3 момичета. Е, да не забравяме и директорката. Значи с нея-4. Това беше страхотно. Тази мисъл я накара да се усмихне лъчезарно.

Усмихнах се на момичето и й отговорих на въпроса:
-Ами трети курс съм и може да ми викаш Жули.Някой ми викат и Жулинце но това малко ме дразни.-усмихнах се миличко и сладичко и попитах:
-Ами ти в кой курс си Рейч?Каква ти е силата?Моята е замръзяване-стиснах юмруци и близкото дърво се замръзи.Листата му станаха ледени и остри.Протегнах се да ги докосна но се порязах защото бяха доста по-острички.
-Ауч!!!-казах аз и засмуках кръвта за да се махне.

Рейчъл извърна глава. Не понасяше кръв. С измъчено лице се обърна и след като видя, че вече няма кръв и момичетата я гледат странно опита да се оправдае:
-Ами нали разбирате.. Мразя червения цвят..-после се сети, че е облечена с червена рокля и също че Мери и Крис могат да прочетат мислите й, затова каза:
-Добре де, не мога да гледам кръв. Но това е дълга история.-после погледна Жули:
-Аз имам Телепатия. Силата ти е страхотна-похвали я мило тя. Не обичаше, когато някой й се бърка в личния живот, т.е. в мислите, но самата тя понякога го правеше, така че.. Попита момичетата:
-Имате ли братя или сестри?

Извъртях очи с лекичка досада и отговорих на въпроса зададен от Рейч:
-Ами аз нямам нито брат нито сестра.А вие?-усмихнах се миличко.Чух странен шум и го последвах.Отведе ме до едно странно разклонено дърво.
-Ехаааа!Супер е за катерене-казах си аз и започнах да се катеря по него.Замалко щях да падна но се хванах за един клон и останах на дървото.Изведнъж видях между клоните една заплетена верига.Разплетох я и видях страхотен медальон-верижката бе сребърна а самият медальон представляваше фин диамант във формата на красив цвят(на цвете).Цветът бе всякаш направен от лед а не от диамант,дори бе ледено студен.Взех го и внимателно си го сложих.Беше много красив и понеже приличаше на леден цвят съвпадаше със силата ми.Скочих от дървото и помахах за довиждане на момичетата след което тръгнах нанякъде.

Кристин реши да последва принципа на Мери и да следи всичко от близо без да казва и думичка.Тя се концентрира,опитвайки се да прочете мислите на новото момиче,но не успя съвсем.И в нейната глава се преплитаха по няклоко мисли,вместо една..Тогава Крис реши да се откаже и да се даде малко почивка поне за сега...Тя се излегна на една пейки и заслуша внимателно разговора на Рейч и Жули.Като разбираше не спираше да се усмихва.Понякога мразеше тази част от себе си...все едно беше неестествено да се усмихваш постоянно.Тя го правеше толкова често,че имаше чувството,че устата й започва да се сковава на място...когато си помисли това се разсмя на глас.
Тогава забеляза как Жули се покатери на едно дърво и взе някакъв медаляон.Внимателно наблюдаваше всяко нейно действие и беше готова да помогне,ако има нужда от помощ.Но тя вероятно се справяше много добре и без нейната помощ.Когато останаха сами,Крис се обърна към Рейч и най-сетне отговори на въпроса й,който бе зададен преди цяла вечност...
-Да,имам.Две сестри.Близначки са и са на 10.Али и Анджела.-тя намигна на Рейч.-А ти,ти имаш ли си?-надяваше се Рейчъл да не се обърка и да не е забравила въпроси си толкова бързо...иначе щеше да е конфузно.

Рейчъл кимна и после отговори на въпроса на Крис:
-Не, нямам. А и не искам.-вирна високо глава тя. Какво й ставаше? Не беше сега моментът да се прави на важна.. Беше проследила с поглед движенията на Жулиета и после й помаха, когато си тръгна. Не знаеше защо бърза така. Пък и не й влизаше в работата. Защо винаги се месеше в живота на хората?! А после ги обвиняваше, че те го правят относно нея. Рейчъл седна на пейката и се огледа наоколо. Сега имаше по-малко деца. Явно бяха прекарали много време тук и трябваше да се прибират по стаите. Обърна се отново към Крис:
-Извинявай, може ли да те помоля за нещо?-Кристин кимна и Рейчъл продължи-Бъди така любезна да ми покажеш кабинета по Черните изкуства.-направи мила физиономия тя-Моля те..-и зачака отговор..

-О!Ами добре...радам се,че ще бъда от полза.Знам къде е.-тя се усмихна широко.-Винаги имам навика първо да обиколя и да разузная добре училището,а после да посетя стаята си.-тя се засмя.-Кога да ти го покажа,сега ли?-попита Кристин.-Или по-късно?-довърши тя.Внезапно отонов започна да киха..не е истина..пак беше погледнала към Слънцето..кога ли щеше да се научи да не прави това??-А и преди малко полудях,защото забравих да се обадя на мама и татко.Сигурно са се притеснили..-тя изпуфтя.-Не мога да повярам,че съм забравила да им се обадя..е да се надяваме,че не са впрегнали полицията от околностите да ме търси.-тя се разсмя шумно,после се изчерви.Защо трябваше да се смее толкова шумно?Ужас,сигурно Рейч я е помислила за откачена...

Меган:Браво на всички!Продължавайте в същия дух,само може повечко описания на обстановка,чувства и такива работи.
Всички получавате по:
+3 чар
+4 сръчност
+3 ловкост

-О, това ли било?-засмя се Рейчъл-Да, и моите са такива. Какво да ги правиш? Родители.-завъртя очи момичето. После се усмихна. Кристин бе много симпатична.-Ами бих искала сега, ако нямаш нищо против. Важно е за мен. И аз не знам защо.. Просто искам да разбера къде е.-последва мил смях. Всъщност целта на Дарк бе да остане насаме с Кристин. Някъде, където нямаше да ги прекъсват. Грееше жарко слънце. Наоколо деца играха и се смяха. Рейчъл отново погледна Кристин и каза:
-Е, да тръгваме.-подкани я тя. Кристин кимна и след това момичетата казаха "Чао!" на Мери и тръгнаха към замъка.

» За Алинор
» Езерото на Алинор