Дворът на Алинор

Джак го напуши смях, но се въздържа.
- Доста си е студено!- каза той.
- Тааа, Силвър сега ли пристигна?- попита Джак с обичайния мързелив и протяжен тон. Мдааа... Мързел от класа.
- Май още търсиш стаята! Мога да ти я покажа.- предложи услугите си Джарт. Прозя се. До преди малко спа и сега се прозяваше. Това се казваше сънливко!
- Имаш готина коса! И аз да имах такава!- похвали го Джак. Мда харесваше червеното. Не, че беше момиче! Беше си Джак!

-Амм..-обърках се..Наистина ли ми харесват косата?Брей..ъмм..нали не сънувам?
-Благодаря..-измънках аз и се усмихнах топло.На светлината и очите ми си проличиха че са червени.
-Ириса ми също е червен.-отвърнах аз и отново се усмихнах,почесвайки се зад тила.Наистина,хората тук започваха да харесват стила ми!!Аз..май не чух как се казваше момичето?
-Ъмм..извинете?Аз ъмм..пропуснах как се казвахте..или съм забравил..бихте ли повторили?-попитах аз учтиво и леко притеснено..
-Хах..често забравям и..всъщност,преди малко бях забравил името си и малко пелтечех докато го кажа..незнам дали някой е забелязал..-измънках аз и се засмях слабо..Дам,това бях аз..пълния,кръгъл,смеещ се глупак,добродушен и с голямо сърце..винаги бъркайки се в неприятности и т.н..

- Е, хайде приятелю. ще ти покажа стаята!- усмихнасе Джак и изтича до Мери.
- Още ен съм разопаковал багажа си а съм тук от близо 5 часа.- засмя се той и отново се прозя.
- Една дрямка няма да ми навреди!- усмихна се Джаки се затича към училището. Хладния вятр го удряше,но на Джарт не му пукаше!. Просто да легне в леглото беше една от целите му.

Спогледах се..аз бях по тениска,само Джак можеше да й помогне.Изведнъж подуха силен вятър и развя роклята на Мери.Аз се стреснах и силно зачервен свалих чантата си.Извадих бързо една кърпа и я увих около ханша на момичето,силно засрамен.
-Съжалявам,вятъра е виновен!-измънках аз със леко прегракнал и треперещ глас,придържайки кърпата.Накрая я пуснах и изведнъж чух шум от чантата ми.Погледнах леко уплашен към нея.Сега пък какво щеше да се случи?!Нещото шумолеше отвътре,трябваше да видя какво е.Тъкмо си бръкнах ръката в сака когато изведнъж от там излезе:
-КИЛАЛА!?-изкрещях аз,уплашен.Дългоушият заек скокна в ръцете ми.Беше бял със червени очи,приличахме си малко..
-Ам..чакай!-викнах подир Джак и се затичах към него със Килала в ръцете си,напълно забравяйки за чантата..

- Забрави нещо!-каза Джаки ухилен и се върна за чантата на Силвър.
- Заповядай!- подаде я той и се прозя отново.
- Вече започвам да се нервирам... Постоянно се прозявам.- разтръска глава Герън.
- Не ми стигат преследванията от някакви смахнати войни ами и това!- измънка той тихо. Вече му идваше в повече!
- Красив заек!

Кимнах и взех чантата.
-Благодаря..това е Килала.-отвърнах аз и се усмихнах.Нарамих сака и се огледах.Днес беше хубав ден..тръгнах към замъка,щастлив!Изведнъж се чу едно "ДАМ"..
-АУЧ..не пак..-измънках аз,бях се ударил в едно дърво..това беше седмия път в който се удрям днес,защо?!?
-Б-боли..-изстенах тихо,този път наистина болеше..Изправих се и си разклатих главата,този път нямаше как да няма малко кръв..Сложих ръка на челото си и се огледах сънено.
-Това е седмия ми път..

- Помощ?- попита Джак сънено.
- Доста пъти се удряш!-каза той и се усмихна. Посочи котето на главата си.
- Това е Емили. Много лафове пуска!- разсмя се Герън.
- Изглеждаш готин! Приятели?- разшири усмивката си той. Ето още едно момче!
- Май сме единствените момчета в цялото училище.

Стреснах се..
-Н-наистина!?М-м-може да е било само за момичета и ние да сме се записали без да знаем..н-не,това е абсурдно..-изпелтечих аз,леко притеснен.
-Ам,да.Приятели.-отвърнах после и се здрависах с момчето.Огледах се..наистина ставаше зловещо през нощта,имайки предвид че е само тъмнина и студ..Хладен вятър полъхна,вятър от който да настръхнеш и да потрепериш.Сега се сетих..днес изобщо не бях чувал ни дума ни нищо от Дарк..може би беше изчезнал завинаги?Не..едва ли,тази надувка никога няма да изчезне..но все пак,трябваше да е подсвирнал зад някое момиче още днес наобяд..цял ден не е говорил,нима съм го засегнал толкова много по време на пътя?Може би трябва да се обадя на майка ми и да я питам..След около 10 минути се осъзнах и отново се върнах в реалността,погледнах към момчето и се усмихнах,подадох ръка да се здрависаме и после качих Килала на гърба си,казвайки това:
-Е..да тръгваме.-след тези думи двамата се запътихме към общата стая..

Изглеждах замислен..спрях по средата на пътя за да изкачак Мери и се загледах в една точка като хипнотизиран..и как няма?Имам предвид,кой обижда 50 годишен дух?!И то за един час?!
-Дарк наистина ми се е разсърдил този път..-помислих си аз и въздъхнах леко притеснено,Дарк не беше такъв тип човек..той си беше надувка,със голямо самочувствие но..не вярвах че е толкова чувствителен!!
-Дарк?-помислих си аз във ума,надявайки се да чуя поне пъшкане..нищо..може би спи?
-Да бе..-измънках под носа си и се спогледах..Нима бях разсърдил Дарк ТОЛКОВА много?Нее..е,всъщност възможно е но..Не вярвах че духовете са чувствителни..всъщност,не знаех че могат да чувстват изобщо но пък..
-Е,Килала?Според теб какво става с Дарк?-помислих си аз,гледайки към заяка.Тя ме погледна объркано и после се усмихна.Имах странен заяк,можеше да издава звуци..например вместо да ми каже "Силвър" тя ми казва "Сивъ!"..което пък не е много приятно,но аз я разбирам..животните обикновено не издават човешки звуци,нито пък думи..

-От днес всъщност..-отвърнах аз и се усмихнах леко.Не,това наистина беше притесняващо..Не може да го няма..Трябва да е тук,иначе защо се появи изобщо?!
-Дарк!-извиках наум,но отново нищо..Изведнъж ми се причу някакво пъшкане и помислих че е Дарк,но сигурно си въобразявам..даа,аз винаги така правя..
-Аз още не съм влязъл в общата стая.-добавих аз за да премахна онова замислено изражение от лицето ми,не ми беше много по характер..Но пък едва ли някой е забелязал..
-Сивъ!-изведнъж се обади едно пискливо гласче.Обърнах се към Килала.
-Кажи Килала.-отвърнах й аз и се усмихнах.
-Даки тук?-стана ми малко гузно..не,Килала,няма го Даки..Даки е сърдит и ми се цупи..
-Н-не..-измънках аз тихо и погледнах настрани..

- Аз немога!- сви рамене Джак. Беше играл малко на на карти. Беше преди няколко години.
- Не съм играл на карти скоро...- измънка той и направи задно салто. Приземи се сякаш не бе правил нищо. Не беше задъхан. Правеше го през целия си кратък живот. Често приличаше на цирков акробат. Джак се почеса по главата.
- Ще ме научиш ли? -попита той съмнявайки се. Малкото черно котенце леееко се наклони на главата му. Третокурсникът го хвана и го погали леко. Мекичко и пухкавичко. Мда беше неговото.

Дойдох тук.Слънцето вече бе залязло.Седнах под едно дърво.Изведнъж чух гласа на онази странна и много зловеща жена да казва:
-Разбра ли защо убих родителите ти?
-Не!Моля те...кажи ми!-отговорих й аз.Тя показа една картина-бях спящо бебе в кошчето в детската ми стая.Тогава видях жената над люлката ми да ми шепне:
-Ти ще станеш силна и хубава и ще ми помагаш.Но не бива да има кой да ми попречи да те накарам да се присъединиш към злите ми цели...затова смятам да убия родителите ти.-понеже спях не съм можала да я чуя.После видях себе си на 4 годинки,майка си и баща си(истинските) в една кола.Пътувахме нанякъде и изведнъж се появи онази жена,но сякаш само аз я виждах.Тя пусна странна черна и могъща сила към колата и тъкмо като приближавахме една друга кола и като баща ми натисна спирачките те не работеха.Бързо изика на майка ми да си сложи колана,но бе вече късно-блъснахме се в другата кола.Двете коли избухнаха в пламъци,но онази жена ме бе прегърнала както бях изпаднала в безсъзнание.Около мен и нея всичко замръзна и разбрах че така съм оцеляла.Спомените изчезнаха.Изведнъж жената направи някаква магия и около мен всичко се възпламени.Плачейки стиснах юмруци и всичко замръзна-имаше само лед навсякъде.Стана хладно.Паднах на колене плачейки и шепнейки:
-Никога няма да й помогна!!!Никога...никога...никога!!!-след около 10 минути станах и се запътих към гората.

Меган:Започваш да напредваш рязко!Браво!Много хубав пост!Продължавай все така

Коефициенти:
+3 чар
+4 разум
+2 ловкост

..Кристин.Тя беше излязла навън,с надеждата,че ще се разхлади поне малко...В стаите беше ужасно топло и тя едвам издържаше да стои вътре в тях.Чувстваше се така,все едно е в сауна и е забравила да си съблече дрехите .Когато излезе на двора забеляза,че тук е още по-горещо.Това беше доста разбиращо се,но тя си бе втълпила в главата,че навън е по-прохладно...
Когато дойде тука,тя се загледа и видя няколко ученици..Тя веднага усети тръпка..искаше да се запознае с тях,но за нещастие забеляза,че те си говорят взаимно и вероятно не биха искали тя да им се меси в разговора.
Затова продължи да върви по пътечката.Искаше й се да надигне поглед към Слънцето,но не можеше.Главно заради предполагаемата й алергия към него.Винаги,когато погледнеше нагоре в опит да види слънчевите лъчи на Слънцето,тя започваше да киха.Майка й често й се караше за това и й беше забранила в слънчевите горещи дни да спре да любопитсва и да спре да гледа Слънцето.Разбира се,Кристин никога не спазваше това условие.И ето..тя започна отново да киха отново.Потърка носа си с ръката си и продължи пътя си.Вървеше сравнително бавно,забила поглед в краката си,когато изведнъж видя,че едно малко котенце се е свило на кълбо в средата на пътеката.Кристин се наведе да погали малкото същество и то се събуди.Започна да мяулка и да си търга главичката в краката на Кристин.Тя се усмихна и без да се усети беше легнала на земята,галейки коремчето на котенцето.Винаги искаше да си има животинче вкъщи,но майка й отново не й разрешаваше.Затова Кристин винаги се радваше на животните около нея.
Котенцето започна да мяулка по-силно и тя си помисли,че то е гладно.За щастие носеше една чантичка,в която беше сложила малко вода и един сандвич.Нямаше намерение да се прибира скоро в спалните помещения и беше решила да си направи пикник насред някоя полянка.
Тя извади сандвича от чантичката си и започна да къса малки парченца от него и да ги дава на котето.Не искаше да прекъсва храненето му и чак след като се нахрани,тя отново започна да го гали...
След няколко минути Кристин чу любимата си песен.Обърна се и видя едно красиво момиче,което беше извадило телефона си и беше пуснало музика.Тя се усмихна и й каза едно "Здравей!".Беше леко притеснена..това беше първият ученик,с който завързваше разговор,откакто беше тук.Надяваше се момичето да не я отреже така набързо..


Меган:Браво!Уникален пост!Може би най-добрият,който е писан откакто се пише тук.Браво,браво,браво!

Коефициенти:
+7 чар
+5 разум
+6 ловкост
+6 интелигентност

Рейчъл вътрешно преливаше от радост и вълнение. Тя пое ръката на Кристин и двете се здрависаха. Прочете мислите й.. Много й харесаха.. Значи и тя като нея досега не се бе запознавала с никого и търсеше приятели. Това беше супер. Мери изглеждаше по-голяма от Рейчъл. Момичето предположи, че е 4-ти курс, но не бе убедена в това. Стана малко мрачно. Може би щеше да вали.. "Дано!"-помисли си третокурсничката. Погледна отново Кристин и попита плахо:
-Приятно ми е.-след това се усмихна-Как ти казват на галено?-искаше да разбере колкото може повече за нея. Изглеждаше й много мила и приятна. Пък и мислите й бяха хубави. Според Рейчъл, страхотен човек!