Дворът на Алинор

Джак и Мери пристигнаха на двора. Имаше много дървета, животинки и цвета. Мдааа, затова Джак обичаше природата. Той седна под едно дърво и затвори очи. Миришеше на цветен прашец. Едно черно котенце изприпка до него. Третокурсникът го взе и започна да го гали. Котето мяукаше. Една пчела жужеше околко двамата и кацна на нослето на черничкото животинче. Котката апчихна лекичко и пчелата се отдалечи. Джак въздъхна. Мдааа... Пчелите се лепяха на Емили като на цвете. Котето се изкачи по момчето и се изкатери го косата на стопанина си.
- Е, Мери, каква е твоята сила?- попита Джак тихо.
- Как си?- отново попита той красивото момиче.

- Да кажем, че са много!- каза Джак и намигна.
- Първичната ми е Зоокинеза.- Допълни той и се усмихна чаровно. Това момиче го привличаше... Или пък беше от алкохола. Кой знае? Джар хвана котето и го свали от главата си.
- Това е Емили. Забелязах, че и ти имашкоте!- каза Джак и белите му прави зъби се показаха иззад тънките устни. третокурсникът си беше голям любовчия... Жалко, че в родината нямаше в кого да се влюбва. Телефонът му звънна. Джак вдигна. Заговори студен и призрачен глас. " Трябва да платиш цената!" каза гласът и затвори. Джар беше пребледнял. Точно сега ли трябваше да го безпокоят? И ако трябваше да плати, как? Защо родителите му го бяха предали? Предали на толкова лош човек?

Този вятър... Вятъра,беше познат на Джак.
- Не искам да пострадаш! Моля те прибери се!- извика той на момичето и зае бойна позиция. Беше късно да я предупреждава. Пред него застанаха: Артас и Джейна. и
- Отново се срещаме момченце.- изсмя се злобно жената.
- Вече не съм момченце!- извика Джак. Джейна изпрати едно огнено кълбо към него. Третокурсникът направи салто.
- Хайде свършвай с него и да се прибираме!- извика Атрас и извади меча си. Засили се към Джак и замахна. Разсече го. Тялото на Джак се изпари.
- Ама вие май наистина се хванахте!- прокънтя веселия глас на Джар.

Артас и Джейна се изсмяха слобно.
- Очевидно не знаеш нищо за това момче. То не е обикновено. То има нещо което ни трябва!- каза Артас и се засили към Мери.
- Какъв глупак!- изсмя се Джак и скочи на раменете му. Удари го във врата и Артас падна в безсъзнание.
- Джейна, друг път си избери някой друуг!- каза Джарт и скочи пред Джейна.
- Не издавай прикритието!-изсъска му тя и се изпари. Джак се върна под дървото и се излегна.
- Много си смела!- каза той на Мери. Котенцето се претърколи. Беше си намерило малко кълбо с прежда. Емили беше сладка играеща си с кълбото.

-Разправям се с такива отрепки откакто се помня.-въздъхна Мери.-Мафиотската психика ми е като отворена книга,но благодаря за комплимента...
Мери му намигна...Седна до него и се загледа в лицето на Джейк...
-Как стигна до товаположение?-попитаа Мери тихичко.-Предполагам,чче няма да ми кажеш...Самата аз не бихх разкрила миналото си пред непознат...
Лека усмивка се появи на лицето на Мери..Тя прокара пръст през косата на Джейк...Ръцете й бяха неописуемо студени...Това не беше необичайно за нея,но Мери бе на мнение че това донякъде плаши хората около нея и вече бе свикнала...

- Родителите ми ме продадоха на един тиранин. Нямаше начин да се измъкна. Трябваше да му бъда слуга. Живеех в бърлогата му, една прачна и студена пещера. Имаше защита, която неможех да премина. Накрая не издържах и изкрещях. Защитата като, че ли се махна и аз излязох. Отвън седеше синът му. Най-добрия войн в страната. Започнахме да се бием. Нанесох последния удар и го убих. Избягах и на другия ден дойдох в училището. Сега тиранина ме преследва и иска да ме убие.- каза Джак и въздъхна.
- Преследват ме и едни големи змии заради дълговете на родителите ми. С една дума аз трябва да плащам.- Джар погледна момичето и погали лицето му.- Знаеш ли колко си красива?

Джак се прозя. Какъв беше мързел! Той погледна лениво. Мързел и половина.
- Как си ? Това е единственото нещо, което мога да се сетя...- каза Джак и погледна момичето. Мдааа... Галейки Емили, третокурсникът разтръска глава. Той още веднъж се прозя и сложи ръка зад главата си. Чудеше се какво да прави.
- Е, Мери, аз трябва да отида и да си оправя багажа. Може би по-късно ще се видим.- каза Джарт и стана.
- Е, до после!- усмихна се той вземайки котето си. Какъв мързелив чаровник! Джак сложи котето на главата си и потегли към замъка. Мдааа... Това щеше да бъде година изпълнена с приключения. Нещо хубаво му предстоеше. Но какво да очаква? Смърт или Щастие? Мдааа... Труден избор. Джак се прозя още веднъж. Не му се спеше. Мързеше го!

Меган:Добре,Джак и Мери.Във смисъл,виждам,че все още се учите да пишете дълги РП-та.С повече практика ще пишете и по-дълъг Роу Плей.Можете да се запишете за РП училище,където ще практикувате.Съвсем скоро ще можете да пишете страхотни постове.Ами,за ваше добро ще е,ако прочетете тази тема .

Коефициенти за Мери:
+4 чар
+5 ловкост
+3 разум

Коефициенти за Джак:
+2 сръчност
+3 физика

Лутах се из двора на училището..Ауч..блъснах се в поне 5 дървета докато стигна до скамейката..Ауч..моя грешка,вече са 6 дървета..
-Боли..-измънках аз тихо и си масажирах мястото където се бях ударил по главата..Наистина болеше!Изведнъж чух някакъв говор.Два силуета си говореха в тъмнината.Втория силует си тръгна а първия остана сам..
-Чудя се дали могат да ми помогнат?-помислих си аз и се затичах към самотния силует,зарадван!Най-накрая щях да стигна жив до общата стая на трети курс!Изведнъж нещо издумка и аз изкрещях,падайки на земята.
-АУЧ!-добре,това вече болеше..Ударих си коляното във една кофа за боклук и сега куцах..Страхотно,просто перфектно!
-Защо все на мен?!-измънках аз отчаяно и си потърках коляното,нямаше рани но болеше..Сигурно щеше да има синина до утре.Огледах се наоколо,бях далеч от светлината на една лампа и в момента се намирах в мрак..Беше нормална температурата,макар че бе вечер,доста прохладно и приятно стана..

Започнах да заеквам,ето че пак бях загазил..
-Ам,не исках да ви притеснявам,п-просто се разхождах наоколо и ви видях и си помислих че можете да ме разведете из училището,аз се загубих и..-изключих отново,какъв провал..Изпъшках,отново бях пребледнял както винаги.Чудех се дали момичето е видяло косата и цветът на очите ми,явно не..защото ако ги беше видяла сигурно щеше да каже "АБЪЙ!!"..Дамм..
-Ам..наистина съжалявам че ви прекъсвам спокойствието..-отново се извиних тихо,за кой ли път вече се натрапвам?Аз въздъхнах и се огледах.Наистина си беше спокойно,освен комарите и мравките по тревата..Чакай малко..
-МРАВКИ!!-изкрещях аз уплашен и скокнах на крака,бях клекнал когато се ударих.Веднага със трепери ръце,хванали коляното ми,аз започнах да се оглеждам за мравки,една вечер ме бяха нахапали когато бях малък и от тогава не са ми много приятни.Застанах и аз пред светлината,за да виждам по-добре.За щастие нямаше мравки,тревата беше перфектно окосена и не се виждаше нито едно насекомо..Нощта бе доста красива така,а и едно от желанията ми бе да не съществуват насекомите.За съжаление обаче когато застанах на светлината,цветът на косата и очите ми сигурно ще се вижда..

Погледнах към момичето.Оо не,тя беше присвила очи и ме гледаше подозрително..да,забелязала е..Забелязала е странния ми цвят на ириса и странната ми прическа и цвят на косата..А сега какво!?
-Ъмм..Силвър Уинг..Ам..м-мога да обясня..-заекнах аз,отново започнах да ставам червен като домат..Погледнах настрани и пъхнах ръце в джобовете.
-Н-не съм си боядисвал косата червена,не нося червени лещи..аз..ъмм...т-така съм се родил,не съм странен!Кълна се,наистина е така!Не съм си правил нищо,не съм си слагал перука и не съм се гримирвал!-това с грима беше малко гадно..имам предвид,да не би жените да си гримирват ириса?!Даа,във шантавите ми мечти сигурно,но тук беше по-различно..В реалността всичко е различно..Ами сега!?Кой знае какво си мисли за мен?!"Тоя палючу"..най-вероятно това са нейните мисли,сега ще ми лепне някой прякор и ще трябва сам да си открия пътя през тъмнината..ето че отново трябва да си кажа "ЗАЩО НА МЕН?!!"..Не забелязах кога приех доста притеснено и паникьосано изражение..Е,то кога съм забелязвал изобщо?

Въздъхнах леко отчаяно..май тук не бях много желан..Погледнах към небето,беше се стъмнило и май трябваше да си тръгвам..да си намеря пътя през тъмнината и по някакъв начин да се прибера в общата стая..
-Аз..ще тръгвам..явно съм прекъснал нещо..-измънках аз тихо и погледнах настрани отново,да..наистина бях прекъснал нещо важно.Поех със бавни крачки към училището,осветено във светлина от външните лампи.Етажите и коридорите,които имаха прозорци,бяха светнали в жълта светлинка,което значеше явно че хората се готвят да си лягат.Мразех да закъснявам,но бях уморен..както и да е,няма значение!Нарамих си сака с дрежи,който мъкнех вече 6 часа и започнах да крача по тревата,вървейки към училището."Обясненията са ми безинтересни.."..разбира се,от човек като мен как може да са ти интересни..?Кого заблуждавам,наистина съм жалък..в днешно време хората тичат след готините момчета,със скъпите дрехи и яките характери..кой би тръгнал след мен?Едва ли някой би го направил някога..освен Килала и майка ми..плюс дядо,но те са ми семейство и просто няма как да не го направят..

Джак се усмихна. Момичето му подаде якето.
- Благодаря Мери.- той забеляза момчето срещу нея.
- Здрасти мъжки!- подаде ръката си той и двамата се здрависаха.
- Аз съм Джак!- каза Джарт и облече якето си. Приятно момче... Задуха хладен вятър. Джак настръхна. Ох само да не дойдат онези отрепки пак. Само се излагат! Герън се прозя... Да, същия мързел. Той се огледа. Беше тъмно, мразеше тъмнината. Всъщност мразеше много неща. Черното котенце Емили изприпка до него. Започна да се гали в краката на Джак. Той я взе на ръце и започна да я гали. Странно коте беше неговото. Или едно от най-странните? Олеее... Само да имаше одяло, би заспал на място.

-Ам..здравей..аз съм..ъмм..-за миг си забравих името!Уау,това не ми се бе случвало преди..
-Ъм..изчакай малко..-не мога да повярвам..НАИСТИНА ГО ЗАБРАВИХ..чакай,знам че започваше със..Ши..не..УИНГ!А не,чакай..това е фамилията ми..АМИ СЕГА?!
-Ъм..-продължавах да ъм-кам,напълно бях изключил сега.."Силвър,ще си вземеш едно хубаво момиче и ще си имате деца!"Ето пак,гласът на майка..СИЛВЪР!!Точно така,казвах се Силвър!!
-Аз съм Силвър.-най-накрая отговорих,след моето дълго пелтечене..Вятър полъхна и стана студено..
-Малко е студено а?-попитах аз и се усмихнах притеснено..Уж щях да си тръгвам а се върнах!Е..не можех да оставя нови приятели сами,без да се запозная или без да се представя..би било грубо,плюс това така не се завързваха приятелства!Ще ми се баща ми да беше тук..Въздъхнах замислено и се загледах в небето..