Езерото на Алинор

Заекнах..отворих уста да кажа нещо но единственото което се чуваше беше "Аз..ъм...а-аз.."и продължаваше да се повтаря.Затворих уста и преглътнах притеснено..
-Незнам..-измънках най-накрая,по-добре този отговор отколкото "Аз..ъмм..".
-Но..-започна Дарк и свали ръката си.Скръсти пъце и стрелна Тина със раздразнен поглед.
-Не вярвам на нея.Няма проблеми със това нали?-попита той със нежен глас,Дарк със сигурност знаеше как да омайва жените,все пак 50 години не са малко..
-Д-добре съм..наистина.-отговорих аз на по-предишния въпрос на Мери,не исках хората да се тревожат за мен.
-Просто ми стана лошо..ядох развалени спагети преди да тръгна към тук и затова сигурно ми е станало лошо.-добавих и се усмихнах леко принудено,това беше една доооста дебела и мазна лъжа,но карай..да мине пък..

-О,не се и учудвам..при твоята невиждана прелеест..-измънка Дарк и се усмихна подигравателно.Онова със невижданата прелест го каза със сарказам..
-Да нямаш роднински връзки със Баба Яга?Защото виждам приликите.-добави той и се засмя тихо,аз се усмихнах меко.
-Аа чакай..близначки сте!!Как не съм се сетил по-рано?!Толкова си приличате че сте като две капки вода..-продължи Дарк със обидите и този път се засмя силно.Аз леко се изкикотих,е какво?!Беше си смешно..
-А къде е метлата??О чакай,сетих се..сигурно си се блъснала в някой птиче гнездо и в момента е на автомивката да я излъскат от птичите изпражнения..-този път не се сдържах от коментара на Дарк и се засмях и аз силно,бях още по-лъчезарен когато се смеех но това едва ли влияеше добре на Тина..Всъщност,кой знае какво можеше да направи тя сега?Едва ли щеше да се осмели да атакува,беше невъзможно!Нямаше да й стиска и без това,не е ТОЛКОВА зла..

Дарк се ядоса и разпери крила,вдигайки се във въздуха.
-Не ме докосвай с твоите кокалисти ръце..кебабчени пръсти..и..всъщност..така както те гледам,май си от..МАНГАЛОИДНАТА РАСА..-каза той докато се рееше из пространството,крилата му пляскаха нежно и почти чуемо.Аз продължих да се смея,беше ми станало толкова смешно..мангалоидна раса..
-Или да бъдем по-точни..ЦИГАНОИДНАТА РАСА.Ама по-лесно ми е мангалоидната.-паднах на колене,хванат за стомаха.Така се смях че като за световно бе..
-Браво Д-дарк!!-едва изстенах аз,беше трудно да говоря защото се смеех много,но тези думи на Дарк бяха просто велики..уникални..Чак легнах на земята от смях и кикотене,слънцето огря косата ми и я превърна във ярко,огнено червена.Очите ми също бяха станали толкова ярко червени че човек може да се заслепи от тях.Въпреки всичко обаче,въпреки че знаех че това не е правилно..продължавах да се смея.

-ЯМИ!-извика Дарк и откъсна едно перо от крилото си,примигвайки леко на рязката но остра болка.Беше кратка,сякаш от пробождане с игла или порязване.Перото засвети в черна светлина,в него имаше доста тъмна магия събрана вътре..и на него не му пукаше много много дали е черна или бяла магия..
-Мога да се бия ако искаш..но приятелката ти е права.-отвърна той студено и раздразнено..За всеки случай,можеше да направи и едно друго нещо за да им помогне да избягат,аз знаех какво ще стане в момента и бях готов.Дарк погледна към мен но аз му кимнах решено и вече изправен,вперих поглед към двамата..
-Госпожице Спринг,вие също ли сте свързани с вашата пазителка?Имам предвид,каквото тя чувства и вие ли ще чувствате или все още не е направен този ритуал?-попитах аз към Мери със учтив тон,сякаш нищо нямаше да се случи в момента...Наистина,бях уверен в Дарк..вярвах в него и знаех че той осъзнава какво прави.

Усетих как внезапна рязка но и бърза болка премина през мен и когато се усетих вече имах същата драскотина на бузата която и Дарк имаше.Аз си закрих раната но Дарк не обърна внимание.
-Перата ми не са обикновени..КАГАМИ!-някакви огледала заоградиха Тина и я затвориха,имаше отвор отгоре но беше дооооста високичко.Аз продължих да следя битката,чудех се какво ли имаше предвид под "Тина не е единствения ми демон.."?Усмихнах се когато видях Дарк какво направи с нея,той даже не я рани..само я затвори замалко за да се успокои.Но и можеше да се измъкне.
-Силвър,как си?-попита той прибързано и погледна към мен.Аз погледнах нагоре към небето и го видях,все още се рееше из въздуха.Видях че и той беше одраскан,също като мен.
-Нищо ми няма!Ти?
-Добре съм разбира се.Никой не е умрял от една драскотина..ако ти стане нещо,кажи ми.-аз кимнах към него и продължих да гледам към Тина.

Дарк се усмихна чаровно.
-Е,предаваш ли се?-попита той.Аз също му се усмихнах слабо,чудя се защо ли винаги трябва да се стига до бой..Погледнах към Мери и после отново към огледалата..
-Дарк..може би прекали..-започнах аз но Дарк ме погледна изумено.
-Силвър от кога започна да мислиш по този начин?Спокойно,не съм я наранил.Ако се предаде ще я пусна.-отвърна ми той и ми намигна.Аз се усмихнах насилено и погледнах настрани..чудя се дали Дарк не е обратен?!
-Нем..едва ли.-помислих си аз окуражаващо.
-Е?Какъв е отговорът ти?Да или не?Предаваш ли се?-попита Дарк отново,аз го погледнах.Май му харесваше да "измъчва" Тина така.Все пак,той си беше и малко зъл.
-Съжалявам за това..-измънках тихо към Мери,не исках да става така..

Дарк разпери черните си криле и погледна към Тина.
-Не си саката,ти си непохватна.-отвърна й той и я огледа с плътно-лилавите си очи,бяха толкова дълбоки че човек може да се удави в тях..
-Но какво да очаквам от представител на мангалоидната раса..ти как искаш да ти викам на расата - мангалоидна или циганоидна?Циганоидна е много по-разбираемо но мангалоидната е смешно..и в двата случая обаче се отнася за теб.-отново се подигра той и се усмихна чаровно.

Аз също се засмях,Дарк със сигурност знаеше какво да каже..знаех че не е много учтиво но просто не можех да се спра..Спомних си за времената когато заедно с Дарк..или по-точно Дарк ми взимаше тялото и го транформираше в свое собствено,след което започваше да краде най-различни изобразителни изкуства и бижута..след което ги връщаше във музеите..или на определените хора които са ги имали..

-Нищо няма да ми направи,не би посмяла.-отвърна й Дарк малко раздразнен,не..тя няма да посмее да го рани..или по-скоро те.Все пак ако ранят Дарк,аз също ще пострадам..затова не беше възможно да направят такова нещо,освен разбира се ако не знаеха..
-НЕ!ПРЕСТАНЕТЕ!-изкрещях леко уплашено,отново ли битка..стига де,защо все битки и кръвища трябваше да има?!Дарк се усмихна злобно и се вдигна във въздуха,той можеше да лети.
-По-скоро вие сте мои.-отвърна той на момичетата и отскубна перо от дясното си крило.
-Mare d'aus.-каза Дарк на друг език и хвърли перото към момичетата.То се превърна във искряща светкавична птица и ги заслепи със светлина,Дарк обаче нямаше да ги нарани..