Езерото на Алинор

Джак и Мери вървяха под дъжда. Всичко беше толкова красиво. Езерото беше кристално чисто. Джак седна на брега гледайки в далечината. Искаше му се да поплува малко, но май не беше много добра идея. В далечината се виждаха зелени дървета и малки храсти. Мда беше красота. А капките падайки свободно върху Джак си бяха пречистващи. Беше божевствена тишина. Джаки се чувстваше щастлив... Самото време беше щастливо!

- Мхм.- кимна Дарк и легна на тревата.
- И времето след това е хубаво, защото има дъга.- усмихна се той и се загледа в небето със заспало изражение. Очевидният мързел... Това вече си беше Джаки. Косата му беше мокра. Той я оформи на големи бодли и заприлича на някойлуд. Изплези се... Сега вече беше водач на лудите. Черното котенце Емили обикаляше до него гонейки опашката си. Обикновенно го правеха кучета...Но Еми си беше луда...
-Извинявам се за мрънкането ми в спалнята на момчетата...- извини се тихичко той.

Вървях наоколо заедно със Килала,Дарк се беше върнал в мен и сега нямаше да ме следи като някой бандит..Забелязах Джо и Мери,сигурно си говорят..не исках да досаждам,затова се скрих зад едно дърво..Изведнъж се чу "ДАМ",последвано от аучкане..Бях се подхлъзнал на едно гьолче вода,образувано от чистия дъжд и смесено със кал..Ударих си главата в едно старо дърво и паднах на земята,охкайки..
-Пак ли?-измънках аз недоволно и се почесах зад тила,масажирайки с другата си ръка челото..за кой ли път се беше ударил сега?Небето беше тъмно и мрачно,валеше пороен дъжд..студено бе,незнам как не съм забелязал..земята беше кална и потъвах от време на време в разкашната пръст,но казват че калта е лековита!Изправих се и се изтърсих..реших отново да се върна в момчешката спалня,че да се изкъпя..

Изведнъж Дарк падна на колене,уплашен..Кога пък беше излязъл отвън?
-СИЛВЪР НЕ Я ДОКОСВАЙ!-извика той.Аз се стреснах и се отдалечих..Клекнах до Дарк,странно..беше задъхан и доста уплашен..
-Дарк,какво има?
-Нейния демон пазител..не се доближавай до нея Силвър..послушай ме,тя не е от добрите..-аз се стреснах при тези думи..Какво значеше това?
-Амм..добре.-измънках аз тихо..

-СТОЙ ДАЛЕЧ ОТ НЕГО!-извика Дарк и застана пред мен със разперени крила.Аз се изумих и гледах уплашено всичко.
-Дарк?-не доумявах какво става..
-Силвър,тази жена зад приятелката ти има доста мръсно досие..няма нищо добро в нея и започвам да си мисля и че "Мери" също започва да прилича на нея..
-Аз..не разбирам..-беше мрачно и студено,лъхаше леден вятър..Сякаш беше пустиня,пред деня е горещо а през нощта е студено..Смразяващия полъх развя червената ми коса и лилавите кичури на Дарк,няколко пера от крилата му се откъснаха и литнаха във небето..Беше красива,но зловеща гледка..

-Мръсната ти кръв вони на мърша от метри,не ме страх..гнус ме е.-отвърна Дарк.Аз наблюдавах всичко объркан.Той разпери крила и отново застана зад мен,готов да ме защити.
-Посмей..да го нараниш..ще си имаме битка,маце.-отвърна Дарк със предупредителен тон.Явно тук нещата бяха сериозни..не,чакай малко..БИТКА ЛИ!?
-НЕ ДАРК!!-изкрещях аз и рязко го хванах,не исках битки!
-ДАРК!!НЕ ГИ НАРАНЯВАЙ!-знаех на какво е способен той,и неговото досие не е толкова красиво но поне Дарк не убиваше..Само крадеше скъпоценни предмети от именията на богаташи и ги даряваше в музеите,за което доста пъти са го търсели но не са го хващали..Също като мен,Дарк има атлетично тяло.
-Надявам се да не се ровиш из моето минало..-помисли си той,чух мисълта му но едва ли другите са я чули..

-Кадзе.-каза Дарк спокойно и сложи ръце на гърдите си като кръст,разпервайки крилата си:

Вятър се появи но спокоен,издуха мрачните облаци и даде път на лунната светлина.Знаеше че нищо няма да им повлияе на тях двете,но поне щяха да се виждат изцяло..
-Ти.-той посочи с ръка Мери.Имаше строг поглед.
-Контролирай пазителя си,нещо му е бедна фантазията.Ако мислиш доброто на Силвър,то знай че двамата сме едно и каквото се случи на него,такова ще се случи и с мен..и разбира се обратното.Каквото се случи на мен,такова и на него.Направихме този древен ритуал още при 12 годишната му възраст.Умра ли аз,умира и той.-уау..това за смъртта не го знаех..или може би съм забравил.Изправих се и застанах до Дарк.
-Прав е..-съгласих се аз.

Започваше да ми прилошава..всичките тези мечове,досиета..това ми дойде в повече..Започнах да пребледнявам..Очите ми приеха розов цвят.Дарк забеляза това.
-Силвър?-не усетих кога се строполих на земята,едва гледайки..
-СИЛВЪР!-чух някой да вика.Гласът беше мъжки,предполагам че е Дарк.Усетих сянка над мен и скоро видях че това наистина е Дарк..
-Дарк..не искам битки..-простенах тихо,наистина не исках никакви вражди..
-Дръж се Сил!-каза ми той и започва да ми тресе тялото леко,но това още повече ме приспиваше..скоро без да исках изгубих съзнание и всичко пред очите ми се превърна в непрогледна,празна тъмнина..


П.П.:Аз тря да лягам..утре ще пишем

Не усещах нищо..абсолютно нищо,беше мрак..просто глуха и тиха тъмнина..спокойна..хладна и приятна..и някакси задушаваща едновременно.Беше странно чувство,даже не бях сигурен дали изобщо го чувствах..
-Сил..дръж се,имам идея..-каза Дарк и ме пусна.Изведнъж хвана дясната ми ръка и тя засвети в черна светлина,Дарк не беше от онези светлите пазители но не винаги черната котка носи лош късмет..
-Миги..-каза той спокойно,все още държейки ръката ми.После я пусна,погледа му беше доста уравновесен и уверен,бях сигурен в това дори и да не усещах нищо..
-Хидари...-отново промълви Дарк тихо,хващайки лявата ми ръка.Тя също засвети в спокойна и мека тъмна светлина,по-скоро ръката на Дарк светеше а не моята..
-Те...-след тази дума той ми взе и двете ръце и с тях докосна сърцето ми.
-Ооками муне.-когато това изречение напусна устата му,усетих хладинка.Доооста студеничка хладинка,сякаш си си бръкнал ръката във фризера.Разбирах думите му и виждах смисъла..Усетих живот,сякаш леден въздух навлезе в белите ми дробове и бързо отворих очи,дишайки задъхано.Изправих се рязко и огледах всички.Дарк се беше усмихнал меко и чаровно,както правеше обикновено.

-От майката на Силвър.-отвърна Дарк,аз гледах всичко без да проявявам нито удивление,нито нищо..само маалко страх и депресия в погледа ми,но кой не би имал това?!?
-Бил съм пазител не само на него..но на неговите предци..дядовци,прадядовци,прапрадядовци..при семейство Уинг аз служа само на хората от мъжки пол и да..служил съм и на баща му..за съжаление стана трагедия..повече няма да говоря за това сега,Силвър сигурно не и-..-преди Дарк да си продължи историята,аз прекъснах със доста тъжен и замислен поглед:
-Няма нищо Дарк..Баща ми изчезна..имаше едно изображение..една картина във която бяха затворени човешки души..Баща ми и Дарк се опитаха да измъкнат едно дете от там..но във картината имаше нарисуван и еднорог..по някакъв начин той отдели Дарк от баща ми и така се получи нещо като аномалия..Татко се телепортира на другия край на света,незнам дали е жив..-Дарк ме погледна със строг поглед.
-Жив е Силвър.Знам го.-аз се усмихнах слабо при тези негови думи,вярвах в това и нямаше да се откажа!Надеждата умира последна,но явно е започнала да угасва у мен защото наистина усещах празнина отвътре..

Аз обаче разбрах намека,макар че не показах това на лицето си..
-Ам,Дарк..добре съм..-измънках аз и дръпнах леко ръката на Дарк от мене.Той ме погледна сякаш със поглед ме пита "Сигурен ли си?",наистина се тревожеше..Аз кимнах решително и както очаквах,най-накрая ме пусна.
-Хубаво.-измънка той и се изправи.Сви крила за да ги прибере малко,доста бяха широки и огромни.Аз подадох ръка на Мери със малка усмивка.
-Съжалявам но Дарк ми мисли доброто..-измънках аз тихо,говорех самата истина!Изведнъж Дарк се усмихна също както преди,малко ме побиха тръпки.Той изведнъж посочи с пръст Мери и й намигна чаровно,разпервайки крила.
-На теб ти вярвам от сега нататък,щом Сил ти вярва и аз ще ти вярвам.-каза той със мек и мил тон,брей доста бързо си менеше настроенията..косата му беше на лилави кичури..всъщност,косата му бе тъмно-лилава със няколко дълги кичура,очите му бяха дълбоко лилави..