Тъмните части

Заглавие: Тъмните части Съб Май 16, 2009 10:56 am

Тези части са строго забранени за посещение.Тук има най-различни опасни същества и на учениците могат да им се случат много лои неща.Но все пак повечето ученици събират кураж и влизат,за да разберат какво е това място.Има тъмно блато,което е много опасно,защото вътре има опасни същества,които могат да наранят учениците.
Гората
Тъмните части IMG_1608

Блатото
Тъмните части 30Slide335-StewartsDarkLakeWisconsinMeromictic

Заглавие: Re: Тъмните части Съб Юни 06, 2009 1:14 am

Рейчъл бе навлязла в Тъмната гора. Беше потресаващо зловещо, но Лейр не изпитваше и капка страх. Бе свикнала на такива неща.. И все пак това място й бе непознато. Кой знае какви неща можеха да й се случат тук и то още от първия си ден в училището. Щеше да бъде жалко.. Щеше да бъде срам за нея ако я изключат. Затова трябваше да бъде много предпазлива. Тя навлизаше все по-навътре и по-навътре. С всяка изминала крачка, пътят ставаше все по-неравен и трудно проходим. Големи треви се преплитаха около стволовете на високите и мрачни дървета. Странно, но на това място не се виждаше луната. Беше тъмно.. Черно.. И неясно.. Въпреки това момичето продължаваше да навлиза в дебрите на гората.. Изведнъж чу момичешки писък. Извърна глава, от където според нея идваше звукът. Спря на място и се услуша. Беше тихо.. Тя се поколеба дали да не се връща, но искаше да стигне целта си-блатото. Приятелят й, който отдавна завърши й бе разказвал за това място и тайнственото блато. Отново продължи направо, но този път по-предпазливо. Проправяше си път през гъсталаците. Не се виждаше почти нищо. Отново се чу писък, този път по-близко до Рейчъл. Тя спря. Огледа се наоколо.. Не можеше да види нищо.. Беше тъмно като в рог. Един глас прошепна в главата на момичето:
"Връщай се!Тук е опасно!". Ала друг глас настояваше:
"Стигни целта си.. Ти си упорита и нищо не може да те изплаши! Продължи напред!". Рейчъл не знаеше какво да прави. Умът й казваше да се връща, но сърцето я подтикваше да продължи напред. Тя въздъхна и си каза:"Ще продължа.. Бог ще е с мен..". Оповаваше се на Бог.. Винаги.. Във всякакви моменти.. Продължи напред. Въвря около 20 минути. Писъци повече не се чуваха и това донякъде успокои Лейр. Най-после стигна целта си. Пред нея се разкри черно дълбоко блато. Задуха силен вятър. Рейчъл приклекна до блатото. Отдясно имаше нещо подобно на пейка. Погледна небето.. То беше мрачно.. Непредсказуемо. След това отново извърна поглед към блатото. Втренчи се в него като хипнотизирана.. Може би това беше капан? От черната повърхност се подаде бледа окървавена ръка. Лейр, несъзнателно какво прави, протегна дясната си ръка и я подаде към другата. Те се докоснаха. Ръката от блатото задърпа ръката на Рейчъл към дъното. Момичето се осъзна.. Излезе от транса. Ръката й бе потопена до лакътя в блатото. Опита се да се освободи, но не можеше. Прекалено здраво беше хваната.. С много усилия успя. Избърши ръката си в роклята и побягна към замъка. Бягаше без да спира. Чуваше стъпки зад себе си, но не се обърна нито веднъж, за да види какво става. Продължаваше да тича. Близо беше.. Още малко.. Излезе от гората и се озова в двора на училището..

Меган:Харесва ми въображението ти.Също така и изразите,които използваш.Продължавай все така

Коефициенти:
+3 чар
+4 разум

Заглавие: Re: Тъмните части Нед Юни 07, 2009 6:28 pm

Вече се свечеряваше.Слънцето бавно скри лъчите си зад хоризонта и в Тъмната гора настана мрак.Луната осветяваше слабо,поради облаците,които я прикриваха.В гъстата и тъмна гора,цареше мъртвешка и зловеща тишина.От време на време се чвуваше някой вой на вълк или зловещия писък на бухал.Изведнъж,обстановката се промени.Започнаха да се чуват много стъпки,които се разминаваха покрай дърветата и дишаха тежко.Това бяха четирима мъже,единият от,които беше Чад.Останалите трима,облечени с черни ботуши,черни панталони и блузи,черно наметало и черни ракивици,общо казано изцяло в черно бяха демони.Те жалко се опитваха да избягат от Майкъл-Мъри,но напразно.Мракът затрудняваше прехода и на четиримата.Затова те заеха отбранителни пози зад едни дървета,на близко разстояние един от друг,и започнаха да обстрелват Майкъл-Мъри с енергийни кълбета.Щом няколко от тези опасни кълба,преминаха на прекалено близко разстояние,мъжът залегна на тревата.
-Мамка му..!-изпъшка заместник директора.
Той беше облечен с тъмни дрънки и светла риза и така се виждаше по-ясно заразлика от противниците му,които различаваше от простора само по червените очи.На свой ред,Чад замахна с ръце и взриви основата на дърво,прикритие на единия от демоните.Веднага след това повтори движението,като порази демона.Злият мъж избухна в пламъци,чу се силен писък,след,което вече бяха с еедин по-малко.
В това време,от задната страна на Чад,се дочу нов шум.От начало шумът не се различаваше от шумулене на листа,но после се разясниха стъпки.Мъри озъртна глава на зад и застана в готовност,предпазвайки се от останалите двама,опитващи се да го убият.Иззад високо дърво се показа фигура на жена.Чад не различи лицето й поради тъмнината,но отрече възможността тя да е от лошите,защото бе облечена в светли дрехи-необичайно за демоните.Когато жената се приближи,Мъри разпозна лицето на Меган.От задната му страна,зловещите демони също бяха забелязали жената.Когато тя приближи достатъчно близо,те и двамата запратиха по едно кълбо от своите.
-Залегни!-изкрещя Чад,вдигайки ръце нагоре.
В този миг,кръглата енергия се спря във въздуха.Жената погледна със странен поглед към тези опасни за живота,застинали във въздуха кълба.Набързо,направи по едно водно в двете си ръце и ги отблъсна към мрака.Майкъл-Мъри се изправи и я събори на земята.
-Какво правиш,луд ли си?-изкрещя му тя.
-Шшт!-той сложи пръст на устните й.-Ти си луда да се разхождаш така!
-Чух шум и реших да проверя какво става!-изшепна тя строго.-А би ли ми обяснил,какво става всъщност!-отдръпна се леко Меган.
-Има три демона...тоест вече само два!Незнам какви са и от къде са,но стават за взривяване,което значи,че не ни трябва заклинание за унищожение!-обясни и Мъри.
-Ка...Къде са?-спря първия си въпрос Мейсън.
-Загледай се в тъмнината...ето натам,червените очи!-преподавателят по Митология посочи към мрака....

Заглавие: Re: Тъмните части Нед Юни 07, 2009 6:59 pm

Меган погледна все така ядосана.Та това бяха просто едни демони,за Бога.Срещаха се из цялата част на Тъмната гора.Младата преподавателка се беше толкова притеснила,че някой ученик е в опасност,че съвсем не знаеше какво да прави.Ами,естетвено,че трябваше да използва способностите си.Съсредоточи се.Този път искаше да използва Призоваването.Концентрира се и призова много голямо кълбо светлина.То заслепи демоните и скоро изчезнаха.Красивата директорка се усмихна,горда от резултата и седна на едно отсечено дърво.Подпря глава на ръцете си,а копринените й шоколадови коси се спускаха пред лицето й.Въздъхна тежко,а бистрите й сини очи придобиха сив цвят.Чад се подпря на едно изсъхнало дърво.Чуваше се пукане от кората на дърветата.Скоро бе спряла бурята и имаше много влага във гората.
-Какво има,Меган?-попита я Чад.
-Защо трябва да има нещо?-отговори на въпроса с въпрос Мейсън.
-Хубаво,изкарах си акъла,когато чух шумове от гората.Помислих си,че някой ученик е в беда и не ми се мислеше какво ще стане.-призна си тъмнокосата преподавателка.
Бе облечена с дълго,черно наметало с качулка,но отдолу бе с почти прозрачна риза и сиво-сини дънки,прилепващи по краката й.Изглеждаше много добре.Обемната й вълниста коса се развяваше леко от ветреца,който подухваше.Мег си наметна черното наметало,което стигаше до земята.В крайчетата бе много мокро,защото навсякъде в шубрака имаше кални локви.Все още буреносните облаци се бяха разположили над магическите земи,въпреки че вече не валеше дъжд.Настана безмълвна тишина.Меги се бе вгледала в далечината.След броени секунди стана рязко и трръгна да бяга към блатото.Наметалото й падна.Чад я последва,като междувременно взе наметалото й.Красивата преподавателка беше седнала на брега на тъмното,мрачно блато,което отделно от всичко изглеждаше страховито.Около него винаги се спускаше мъгла,придаваща му съвършенство.Меган раздвижи ръката си над водната повърхност.Скоро се появи една голяма водна топка.Чад все още не схващаше какво иска да направи Мег.После тази топка изобрази малки преплитащи се цветчета.Благодарение на Призоваването,директорката ги направи истински.Хвана ги в ръката си и хвърли цветята в шубрака.Скоро те просто изчезнаха...

Заглавие: Re: Тъмните части Пон Юни 08, 2009 4:37 pm

Чад наблюдаваше действията на жената,без да си придава никакво обяснение за случващото се.Нямаше представа какво е всичко това...Дори поведението й.Демоните бяха достигнали прекалено близо до училището,а ако бяха останали незабелязани,биха могли да проникнат вътре.Но Меган,сякаш не придаваше никакво значение на това...беше спокойна.Това предизвика леки вълнения у Мъри.
-Какво има?-попита загрижено той като направи ркачка напред.
-Нищо...Какво да има?-Мейсън завъртя главата си.
-Незнам...за това питам!-поклати глава Майкъл-Мъри.
-Както казах ан мен нищо ми няма,но на теб...-обърна поглед към езерото Мег.
-На мен?-направи гримаса Чад.
-Нещо ти има...поне така мисля!-жената направи нова водна топка.
-И защо мислиш така?-въпросите започнаха да сосаждат.
-Защото...защото гониш някакви демони без причина!-директорката запрати топката в далечината.
-Има си причина,можеха да...-преподавателят по Митология опита да даде обяснение,но бе прекъснат.
-Нищо нямаше да направят...не могат да влязат в училището!-Мейсън се изправи и втренчи поглед в него.
-Да,но някой ученик,можеше да мине от тук и да пострада!-настояваше заместник директора.
-По тази логика трябва да избием всички същества в тази гора...-Меган отметна косата си.
-Не всички,но тези ги бях срещнал...едно зло по-малко!-Мъри се подпря на едно от сухите дървета.
-Не разбираш ли,че беше опасно да ги гониш сам.-в погледа й се четеше загриженост.
-Няма от какво да се притесняваш...достатъчно опит съм събрал с тези...-отвърна той с цел да я успокои.
-А защо тогава толкова дълго се престрелвахте,като е лесно да ги унищожиш?-продължи Мег.
-Просто убивах време...Да сменим темата...Предложения?-смръжи се мъжът.

Заглавие: Re: Тъмните части Пон Юни 08, 2009 5:01 pm

Настъпиха няколко минути мълчание.Меган раздвижи ръката си над водата,а около ръката й се появиха малки нишки и цветенца.Очите на Меган придобиха отново сапфиреносиния си цвят.Отразяваха се в мътната вода.Сякаш блестяха като диаманти.Чад загледа Мег.Не знаеше какво се опитва да направи.Доближи се до нея.Тя бе седнала на земята,а изваяните й крака стояха настрани.Майкъл-Мъри клекна до красивата директорка.
-Е,предложения?-зададе отново част от въпроса си Чад.
-Не е хубаво да се създават изкуствени разговори.-каза съвсем тихо Меган.
Заместник-директорът се ядоса малко,но се овладя.
-Кажи ми,какво ти има?-попита я той.
-Не знам.Просто не знам.-отвърна простичко тъмнокосата преподавателка.
-Мога ли да ти помогна?-вметна пореден въпрос Чад.
-Не можеш...
Луната се показа иззад облаците.Гъстите части изведнъж се осветиха,сякаш от лампа.Но това бе Луната.Красивите лунни лъчи огравяха Меги.Обемните й копринени коси блестяха на светлината,а блатото изведнъж се избистри.Водите му станаха чисти като тези на езерото.Множеството блатни растения,обитаващи мястото бяха с дълги стебла.Изсъхнали.И все още изражението на Меган не бе много весело.Някак тъжна,но в същото време ядосана.
-Няма ли да ми кажеш какво има?-попита Чад за пореден път.
-Има това,че...няма значение.Забрави.
-Да забравя ли?Не,няма да забравя.Моля те,кажи ми.-помоли се русокосият преподавател.
-Защо трябваше да се бориш с демоните?Знаеш ли колко са много на това място?Има и духове,върколаци.Точно това са красивите тайни на Алинор.Създания,които никъде не могат да се срещнат.-обясни Меган.
-Но и ти...-опита се да каже той,но отново бе прекъснат.
-Аз се опитах да те защитя...
След като промълви тези думи,Мег погледна земята.

Заглавие: Re: Тъмните части Пон Юни 08, 2009 5:22 pm

Чад се опита да здържи смеха си на тези думи.Беше му много странно,че Меган се притеснява за него и то за такива дреболии.Това място стана неонбичайно красиво,след освещението на луната.Зловещите кътчета на гората,вече бяха по-гостопреимни и приятни.Той се пресегна и потопи ръка в бистрата вода на блатото.бавно я разклати и от дъното се вдигна утайка,замътваща водата.
-Виж....Аз,аз наистина незнам какво да кажа по въпроса!-Мъри извади мократа си ръка от водата.
-Няма нужда да казваш нищо,просто това....това беше глупава постъпка.-заяде се тя.
-Хах...това да беше проблема.Няколко нисши демона...-изсмя се мъжът.-Та ако не мога да се справя и с тях,за какво съм поел такава длъност...-продължи сериозно Мъри.
-Аз...-започна мнението си Меган.
-Просто,просто искам да ми имаш доверие и да знаеш,че не съм начинаещ,уязвим вещер!-Чад се изправи.
Той беше силно умислен за това,но в същото време искаше просто да го забрави.Майкъл-Мъри започна бавно да се отдалечава от Мейсън,без да промълва и дума дори.
-Къде отиваш?-попита Мег без да се обръща.
-Тръгвам...да не ме убие някой!-тихо промърмори заместник директора.
-Чад...Чад,чакай!-директорката се изправи и набързно го настигна.-Виж...Извинявай,че се притеснявам за теб!-хвана го тя за ръката и го обърна.
Мъжът изви глава във нея,и насочи очите си към нейните.Подуха лек ветрец,който избута нов облак на мястото на луната и тя спря да огрява...

Заглавие: Re: Тъмните части Вто Юни 09, 2009 5:16 pm

Меган поруменя малко,след което пусна ръката на Чад.Прелестните й сини очи сякаш грееха.
-Виж,забрави.Все едно нищо не се е случило.Нищо не съм казала.-каза Мег и погледна към земята.Започна да върти ходилото си в кръгови движения.
-Но го каза,нали?-Чад я погледна игриво.
Меган се смръщи и седна земята.Изцапа бялата си ленена пола.Но какво пък.Краищата й бяха скъсани,а самата пола бе леко разпрана по ръбовете.Меги гледаше към земята.Изглеждаше някак…тъжна,потресена…Обстановката въобще не беше приятна-големи черни облаци и пълен мрак.Чуваше се само тишината.
-Чад,ако искаш,върви си.Искам да бъда сама.-помоли го Меган,а очите й бяха сякаш насълзени.
-Добре но…защо?-попита Майкъл-Мъри малко учуден.
Не получи отговор.Мег повече не продума.
-Хубаво,така да е!-каза ядосан Чад.
Но не си тръгна.След броени минути зад Меган изскочи свирепо създание,което явно искаше да я нарани.Приличаше на върколак.Но тя не направи абсолютно нищо.Дори не потръпна.Стоеше си в същото положение.
-Меган,пази се!-извика заместник-директорът.Искаше да я защити и да убие върколака,но Мег го спря.Меган се обърна към създанието.Сякаш с поглед то се успокои и не й направи нищо.Меги се усмихна.След това се обърна към Чад.Докато се усетят,върколакът вече бе изчезнал безследно от мястото.

Заглавие: Re: Тъмните части Вто Юни 09, 2009 7:15 pm

Вив навлезе в най-дълбоките части на гората.От един ден беше в това училище за магове,но вече й се искаше да разгледа дълбоките диви места в замъка и околностите му,чувстваше непреодолим копнеж за малко свобода.Имаше навика когато искаше да е свободна да се превръща в орел или прилеп,но сега реши да остави върколашката си страна на свобода.Затвори очи,цялата се разтрепери и след няколко секунди километрите вече изчезваха под лапите й.Знаеше,че това не може да се обясни с извинението ''силата ми е да се превъплащавам в каквото си искам''.Тази сила беше част от нея,не от превъплащаването.Знаеше,че ако някой разбере,вероятно ще загази,но после осъзна,че въобще не я интересува.Хукна все по-бързо,подклаждана от собствения си гняв.А какво я разгневяваше?И тя самата не беше сигурна.Просто се бе ядосала на това,че никой никога не я приемаше като това,което е,освен ако не беше същия.''Една от учителките е полувълк.''.Тази мисъл я подтисна.Червеникавата й козина беше пухкава и нежна.Слънчевата светлина се отразяваше в нея и я правеше да изглежда като разтопена мед.Вивиан подуши нещо необиайно и веднага се обърна,но видя,че е само заек.Опита се да не го напада,макар зовът на инстинктите й-имаше нужда от прясно месо.Отдръпна се.След секунди пак беше човек,а черната коса падаше грациозно по раменете й.Беше облечена в дълга кремавочервена рокля,доста старомодна,но красива.Запъти се обратно към замъка,обръщайки гръб на истинската си същност...

Заглавие: Re: Тъмните части Сря Юни 10, 2009 3:12 pm

Навлязох в гората.Изведнъж природният пейзаж се промени страшно много-прекрасното ясно и весело слънце закриха мрачни,тъмни,плътни облаци.Задуха вятър и то хладен.Изведнъж заваля сняг.Как може да вали сняг през юли?!?!Усетих нещо да се приближава към мен и побягнах из гората.Изгубих се!Чух вълчи вой.
-Не...не отново...-изстенах аз.Побягнах още по-навътре в дълбоката гора.Воя спря.Започнах да се лутам из гората но не намерих пътя.Заплаках!Отново се случваше!Изведнъж едно странно момче се приближи до мен и ме попита:
-Изгубила ли си се?Нека ти покажа пътя.-хвана ме нежно за ръката и ме поведе през гората.Задуха още по-силен вятър.Стигнахме до една къщичка.Влязохме в нея.
-Искаш ли малко вода?-попита ме момчето.Аз кимнах в знак на "да".Той отиде до кухнята.(сега в скобките ще напиша какво е правил точно в кухнята защото Жулиета няма как да разбере.Странното момче взе една чаша и я напълни с вода.След това взе една стъкленичка и исипа съдържанието й в чашата.Тя придоби леко синкаво черен цвят но се оправи.Изглеждала е сякаш нищо е нямало в нея.Междувременно...)Разгледах нещата в стаята.Видях разпилени вестници на масата.Всичките бяха отпреди девет години и всичките бяха разгърнати на страници с една и съща статия-катастрофа убива младо семейство но по чудо малката им дъщеря остава жива!Имаше и снимки на катастрофата и на мен.Момчето се върна носейки чашата с вода.
-Заповядай!-каза той.Взех чашата и щом глътнах няколко глътки ми прилоша и припаднах.(Странното момче се усмихва злобно и вади една спринцовка.Слага в нея странна течност и тъкмо като я доближава до Жулиета онази странна жена която преди един ден Жулиета срещна в Южната кула се появи и зашемети момчето с едно заклинание.Взе нежно Жулиета на ръце и я изкара от гората.Положи я на земята под едно дърво.)Отворих очи.Бях леко замаяна.Станах и тръгнах към двора.

» Светлите части