Южната кула

Както разглеждах замъка се изгубих.
-Оф...ами сега накъде е общата стая на трети курс?-запитах се аз.Изведнъж чух странен шум.
-Ехо...има ли някой?-попитах плахо аз.Последвах странният шум.Изкачих доста стъпала и се озовах в една странна кула.
-К-какво е това място?-запитах се аз.Отново чух шума.Малко се изплаших,но престъпих напред и видях нещо което съвсем не очаквах да видя-малко бяло,сладко котенце.Клекнах до него и в момента в който посегнах да го погаля то се превърна във вълк.Спомените за деня в който се изгубих в гората се върнаха.За момент забрвих че имам силите да го замразя и той ме ухапа.После в очите ми пламнаха искри от ярост и стиснах силно юмруци.Замръзих вълкът но това не ми стигна-стиснах още по-здраво юмруци и той се пръсна.Извадих една кърпичка и подсуших кръвта.Загледах се в красивата гледка.
-Сигурна съм че тук ще ми хареса...и то много...но дали ще намеря своя Ромео?-запитах се и се усмихнах.

Стисках здраво чантата зад себе си,в която бяха всичките ми дрехи..Чудя се как ли са Килала и майка ми в къщи?Сигурно се радват че най-накрая съм.."пораснал мъж"..Майка ми все повтаря това.."Силвър,ти ще пораснеш и ще станеш мъжествен и мускулест!!"Но аз не искам това..имам предвид,защо трябва да имам мускули като нямам мозък?!Е..засега е по-важно да намеря къде се намирам,защото се изгубих..отново..Страхотно,нали?Вървях из коридорите но спрях когато изведнъж видях един силует..
-Ъмм..извинете?-пристъпих няколко крачки напред за да видя кой е..

Чух някакъв глас и се обърнах за да видя кой е.Щом видях момчето се усмихнах и казах:
-Ам...аз съм Жулиета...а ти?-изгледах го внимателно.Спрях погледа си на косата му и казах:
-Яка коса.-след това отново започнах да го оглеждам.
-Ти да не си Ромео?-попитах го аз и тихичко се изкикотих."Малееее тоя е мнооооого сладък!Дали е моя Ромео?Дано да е защото много ми допада!"-помислих си аз и се усмихнах.Това момче наистина беше достааааа сладко и си помислих че е възможно той да е моя дългоочакван Ромео.

Ромео ли?!Ъмм..май съм прекалил със спрея за коса..или може би дрехите ми са толкова грозни че приличам на Ромео от средновековието..
-Ъмм..Н-не..-не усетих кога станах червен като косата си..ВИНАГИ така става..не съм виновен но..както и да е..Защо пък аз да съм Ромео?Може би момичето си е ударило главата някъде и да е замаяно..надявам се че е добре но..Какви ги мисля,тя си е по-добре и от мен!Няма как това да се е случило,явно аз съм глупавия тук..

Въздъхнах отчаяно и казах:
-Жалко че не си.Нямам предвид Ромео от средноековието а Ромео като...е сещаш се.Но жалко че не си-после се засмях.Изведнъж видях,че до крака на момчето има змия и че тя се навива по крака му.
-Да не си посмяла-казах озлобено аз и стиснах юмрук.Змията замръзна и се усмихнах.
-Нали нищо не ти е направила?-попитах го аз.Видях че е зачервен и му се усмихнах сладичко и миличко,а после изрицитирах:
-Ромео!О,защо си ти Ромео?
От род и име отречи се или
ако не щеш,любовна клетва дай ми
и аз не ще съм вече Капулети!-като видях че е объркан му казах:
-Това ми е любимата реплика на Жулиет.Чел ли си "Трагедията на Ромео и Жулиета"?Аз да и много ми харесва.

-Амм..-изключих..Както винаги,всеки божи ден когато срещна някое момиче,изключвам..Започва да става изморяващо,но какво да направя иначе?!Е да,да спра да се тревожа..или притеснявам..Това не са ли синоними..?Добре,добре,успокой се!!Няма нищо толкова интересно,просто си говориш с едно момиче и толкова!!Огледах се наоколо..светлината която влизаше през прозорците и осветяваше коридорите наистина беше омайваща.Погледнах навън какво е времето - по-горещо не може и да бъде..Обърнах се към момичето пред мен.Как ли се казва?Може би трябва да я питам..или може би не,все пак не искам да досаждам..Може да е бързала за някъде и аз да съм налетял на нея и да я задържам!Може да си губи времето с мен или пък да закъснява за някъде!Огледах се леко нервирано..
-Ам,сигурно ви задържам,може би бързате за някъде и аз съм налетял на вас и сега не можете да тръгнете..много съжалявам ако закъснявате заради мен!Аз се изгубих и предполагах че и вие се изгубили и..-отново изключих.Бях се задъхал от бързата ми реч,обикновено не говоря толкова бързо но сега..бях доста притеснен и зачервен без причина..Може пък момичето да си помисли че ми е горещо!Да,може и така да стане!!

Засмях се и го погледнах.
-Спокойно...за никъде не бързам а и не ми досаждаш!-казах му аз и отново се засмях."Той е!!!Той е!!!Той е твоят Ромео!!!Може и да се получи нещо!!!"говореше ми един странен,но в същото време доста нежен глас в главата.Лекичко се зачервих.Погледнах настрани за да не види че съм се зачервила момчето.
-Ам...би ли ми казал как се казваш?-попитах го аз."Хе хе...сигурно се казва Ромео!!!Стрехотна двойка сте...наистина!!!" каза отново гласът в главата ми.
-Млъквай!!!-казах аз.Видях че момчето тъкмо си беше отворило устата,за да каже нещо когато казах"Млъквай".
-О,не...не на теб...-побързах да кажа аз.
-Ами тогава на кой?-попита ме той
-Ами...един глас в главата ми ми говори странни неща...-обясних му аз.Гласът отново ми каза"Ромео и Жулиета!!!Няма да е трагедия!!!Е той може да не се казва Ромео но все пак ще сте страхотна двойка!!!"
-Шантаво е нали???Кой би чувал глас в главата си???-казах аз на момчето.

-Ъмм..всъщност..лудите.-отвърнах аз и погледнах настрани леко засрамен,едва ли това е най-добрия начин да отговориш на едно момиче но пък и аз не бях нейния "Ромео"..кой знае какво се върти в главата й?Е..не съм аз..така де..
-Амм..к-какъв ти беше въпроса?Забравих..-попитах аз изведнъж със тих тон,как може да забравя нещо което е било казано преди около минута!?Както и да е,скоро ще свикна с обстановката..емм..не разбирам защо винаги така става!?"Е,Силвър,моето малко сладко момче като порасне ще си намери едно хубаво момиченце и двамата ще си имат дечица!"Дечица ли?!Аааа нее,без тези..Обикновено това са реплики на майка ми,незнам защо изведнъж нахлуват в главата ми така..Аз преглътнах притеснено,ето че се бях паникьосал от внезапните изречения на майка ми които все се появяват в съзнанието ми..Няма как момичето да не е забелязало,сигурно съм пребледнял пред нея.."..и ще си имате сладък живот!!"Даа..сладък,сладък като веро.Нее!Аз не искам такъв живот,това е абсурдно..А и кой ще иска да е със..мен?Та аз не се харесвам,камо ли другите?Отде се е чуло и видяло момче с червена коса и червени очи?!Знам че не е реално но така съм роден,плюс факта че не съм готин като другите и т.н..Бедни ми са фантазиите..

Като забелязах че момчето е пребледняло го попитах:
-Добре ли си?-той кимна а аз го погледнах и казах:
-Не мисля така-и докоснах челото му,за да проверя дали има температура.
-Е сладкиш топъл си.-казах му аз и попитах:
-Искаш ли малкооооооо да те охладя?-и се изкисках съвсем тихичко.Изведнъж си спомних думите на майка ми"Скъпа,ти си добро и хубаво момиче и съм сигурна,че съвсем скоро твоят Ромео ще се появи-тоест ще си намериш хубаво,здраво и сладко момче с което някой великолепн,слънчев и радостен ден ще се венчаете,ще си създадете семейство и ще имате щастливи дечица." .Да бе да!!!Ако това е моят Ромео значи нищо няма да се получи!!!Толкова е странен но...в същото време е хипер ама адски хипер сладичък!!!Да...това момче доста ми харесва,но...ако нещата вървят така нищо няма да се получи!!!

-Ъм,не!Мога сам да се справя..-казах аз със треперещ глас и се отдръпнах леко.Огледах се паникьосано наляво-надясно,самата атмосфера не ми мясаше много на характера ми..Имам предвид,чистите и просторни коридори,обляти във вече светлина от лампите отвън изобразяваше една красива и спокойна нощна картина,а аз се паникьосвах за няма нищо..
-Ъм..к-казвам се..С-Силвър Уинг.-най-накрая се представих и си подадох ръка да се здрависаме.Чудех се как се казва тя?"И това момиче ще е перфектно,мило и красиво!"Хайде пак отново..защо все получавам тези тъпи реплики в главата си!?Какво ми става?Започвам да се изморявам..но пък като се замисля,може би няма за какво да се тревожа..Загледах се замислено към прозореца,чудех се къде е баща ми в момента..от толкова дълго не съм го виждал..Къде ли ходи,какво ли прави?Дали е..жив?Не,това не е хубава мисъл..Баща ми е жив,това го знам със сигурност!И някой ден,той ще се върне и отново ще си станем сплотеното семейство..също както преди..заедно със Килала..Щяхме да ходим на пикник заедно и да се разхождаме из града..Усмихнах се меко,не си бях помислил че момичето срещу мен може да забележи,просто се бях усмихнал заради хубавата мисъл.Реших че е време да си продължа по пътя.Нямаше за какво да задържам момичето..
-Е..аз тръгвам..чао.-казах аз,помахах й и тръгнах нанякъде..

-Чао!Между другото аз съм Жулиета Силвърстар!-казах му аз и също му махнах за довиждане.Като се отдалечи се усмихнах и загледах нощната картина.Слънцето вече изгряваше.Усмихнах се и си казах:
-Това момче е доста странно...но все пак е сладък...може би той е моят "Ромео"...нищо че се казва Силвър...имам чувството,че все нещо ще се получи между нас...-изведнъж чух много странен и леко плашещ шум.
-Който или каквото и да си веднага се покажи!-казах аз.Видях една жена с черни дрехи,леко страшничка:

-К-коя си ти?-попитах я аз уплашено.Тя се усмихна доста злобно и каза:
-Тази която пречини автомобилната катастрофа преди девет години!Аз направих така,че родителите ти да загинат!-учудих се на думите й защото не помних нищо от както бях на четири,затова я попитах:
-За какво говориш?Родителите ми са живи!
-Живи са защото не са истинските ти родители!-отговори ми тя.Странната и зловеща жена се приближи до мен и сложи ръката си на челото ми.Тогава пред очите ми се появиха спомените за деня на катастрофата.Видях как истинските ми родители умират и не можех да направя нищо.Видях че и аз съм в колата и че съм изпаднала в безсъзнание,и как една жена ме води някъде.Разплаках се!
-Защо го направи?-попитах я аз плачейки.Тя отново се усмихна злобно и каза:
-Скоро ще разбереш!-след това каза странно заклинание и изпаднах в безсъзнание.Усетих как нещо ме носи и после как ме оставя на едно кресло.