Рейчъл се качи на Северната кула. Тук бе малко студено. Лейр бе предвидила това и си беше донесла якето. Облече го и се загледа в красивата гледка, която се разкриваше пред нея. Тук духаше силен вятър. Беше много високо. На върха на планината все още личаха следи от сняг. Рейчъл взе телефона си, за да се обади на майка си, но тук нямаше сигнал. "Супер!"-засмя се тя. Усмихна се и погледна гъстите гори. Спомни си за преживяното онази вечер.. Не искаше да си спомня, затова отклони поглед от тях и погледна поляните. Изглеждаха красиви и подходящи за езда. Лейр се сети за коня си. Беше мъртъв.. Толкова много го обичаше.. Не желаеше да мисли точно сега за това. На кулата бе малко мрачно, защото слънчевите лъчи не достигаха до тук или нещо подобно.. Лейр погледна небето. Нямаше признаци да вали.. Започна да й става много студено и реши да слиза. Погледна за последно планините, горите и поляните и слезе от кулата..
Меган:Харесва ми как пишеш.Харесва ми,че използваш повече прилагателни,което прави текста красив.Но все пак можеш да пишеш по дълги РП-та,сигурна съм.Можеш да се запишеш в РП училището,където ще практикуваш Роу Плей и съвсем скоро ще пишеш страхотно.
Коефициенти:
+3 чар
+4 интелигентност