Вървях към Кристалната зала, за да се нахраня. Не бях яла добре от няколко дни. Всичко е толкова вълнуващо, а аз си пилея времето сама. Трябва да си намеря приятели. Или приятел. Ха-ха.
Залата е почти празна. Има няколко деца на масата на първи и втори курс, но си нямам идея кои са. На масата на по-големите няма никой. Суупер. Ще се храня сама.
Масата е отрупана с толкова много неща, че се чудя как някой би могъл да го погълне. Толкова е.. много. Замислих се за книгата, която снощи взех от библиотеката. Доста е интересна, но я разполових. Ако продължавам в същия дух, скоро няма да ми останат книги за четене в целия Алинор. Трябва да кажа на Шон да ми изпрати няколко от личната ми колекция. Така осеяна в мислите си, не забелязах, че има човек до мен, който ме гледа изпитателно.