Рейчъл вървеше из коридорите и си подсвиркваше. Въобще не я беше страх от тъмнината, повече я беше страх от това, дали ще я изключат.. {xD}. Тя искаше да види абсолютно всяко кътче на училището и околностите му. Отстрани, на стените примигваха пламъци от свещи. Беше зловещо, но далеч по-зловещо беше, снощи, когато Лейр ходи в гората. Никога нямаше да забрави тази най-инетерсна своя нощна разходка. Сутринта се чувстваше като пребита, но с течение на деня настроението й се подобри. Искаше да се запознае с някого, писна й да е сама. Не беше свикнала на това.. Никой да не й обръща внимание. Реши тя да привлече внимание към себе си. Но, не да се напива и да се прави на пияница, идиотка и т.н., просто щеше да потърси ученици, които искаха да се запознаят с нея. Нямаше с всички да става приятелка, това беше сигурно. Не й беще присъщо да се сприятелява с всеки срещнат. Искаше да намери сродна душа, човек, който мисли и разсъждава като нея. По едно време Рейчъл изплува от мислите си и проникна в мислите на някой учител, който проверяваше коридорите. "Усещам, че тук има някой.."-мислеше си мъжки глас.. На кого ли беше? "Какво ще правя сега?"-чудеше се Лейр. Тя започна да бяга по коридора, като се страеше да не вдига шум. Качи се по стълбите и отиде на първия етаж, а оттам излезе от училището..