Скъсаните страници на сътбата

Всякакво мое творчество в тази темичка.Като цяло се занимавам с поезия,изобразително изкуство,пиша разни истории и се занимавам с PhotoShop и PhotoScape.За момента ще пусна само едно стихотворение.

`Лъжа`

Усещам тръпката в сърцето ти
Когато ме лъжеш ти
Но не мога да го избегна
Дори да ме боли.
И защо така направи?
За да страдам аз?
И крещя със можен глас
Във най-големият мраз
Колко те обичам аз...
Лъжа е,знам
Но не мога да те предам
И сърцето ми пищи
Със утекъл вой дори.

Знам,ужасно е,но за да компенсирам пускам още две

`Изгрев`
Слънцето изгрява
Всичко в светлина
И тогава казвам
Всичко е съдба!

Любовта ще дойде
с изгревни лъчи
и ще каже нежно
нейде ме търси

И една съдба е
за всеки по една
защото е единствена
тя е любовта.

`Надежда`

Надявам се,
че ти ще дойдеш
когато искам
надявам се,
че ти ще чуеш,
когато те повикам.

Надявам се,
че още ме обичаш ти
или надеждата ми ще изгори
Обичам те,
не знаеш ли?

Искам винаги да си до мен
така ще бъде
в нощ и ден.
Дори в тъмна нощ когато,
мръкнало е всичко,
когато няма злато.

И искам да запомниш ти,
че надеждата ми ще остане,
а няма да се изпари.

Когато имам време ще пусна и още

Много са яки!! Браво!!! I love you

Продължавай все така! tongue

`Вампир`
И той вървеше.Търсеше поредната си жертва в тъмната гора,в която се чуваха само стъпките на тишината.Чуваше се ехото от шубрака,падащ върху рохкавата почва.Жаден за кръв.Жаден за власт.Сливаше се с тъмнината.И само той знаеше какво искаше.Само той можеше да го намери.Искаше смърт.Най-трудно намираната жертва,която никой не може да открие.И ето,видя краят на планината.Бездънна яма се простираше пред хоризонта.Ето,откри я.Но това не бе всичко.Трябваше смелост.Трябваше хладнокръвие,а жаждата за кръв надделя.И все пак падна,клепачите му се затвориха.Никога няма да може да стане.Но успя.Понесе се из синевата.Стигаше до звездите.Видя жертвата си,спяща под короната на дърво.Но мина през нея.Защото беше дух...